В медиите

Социални мрежи и медии

Да покажем на хората ефекта от европарите

23.07.2012

Да покажем на хората ефекта от европарите

- Г-н Дончев, как популяризирането на европрограмите ще стане по-ефективно с предложенията на рекламните, социологическите и пиар агенциите? В петък те дадоха своите идеи за по-качествени кампании с промени на правилата по "информация и публичност" на обществените поръчки за парите от Брюксел.

 

- Заедно с Агенцията по обществени поръчки и кабинета на министър-председателя разгледахме всички предложения. И считаме една голяма част за основателни. Те имат за цел да повишат качеството на възлагане. Огромната част от тях обаче не са свързани с промени в законодателството. ЗОП дава относителна свобода на възложителя, но в голяма част от случаите той има нужда от помощ. Защото при възлагането човек получава това, което е поискал. И когато не си поиска нещо чрез заданието по един добър начин, то няма как да получи нещо хубаво. Популяризирането на европейските програми е важно, но още по-важно е хората да разберат какъв е ефектът от тях. Общуването трябва да бъде достъпно, езикът - разбираем, а методите за информация - по-гъвкави. Темата е от значение за всеки български гражданин. Информацията трябва да бъде представяна чрез новите технологии, чрез присъствие в новите медии и социалните мрежи, чрез общуване в по-нестандартни и разчупени формати. За тази цел имахме няколко срещи с експертите на БАПРА и в резултат ще бъдат проведени няколко обучителни семинари с всички управляващи органи. Целта на дейностите по публичност на проектите е да направят помощта от европейските и българските данъкоплатци по-прозрачни. Хората трябва да правят връзка между това, което виждат като резултат - магистрала, железница или детска градина, и европейската политика. Приемаме, че ако инвестираме повече в капацитета на възлагане и има една по-качествена подготовка, по-ясни критерии, които водят до по-професионални изпълнители, това ще е от полза и за двете страни. Имам намерение след работните дискусии да оформя нещата, които са обект на консенсус между едната и другата страна, като методически указания, които да изпратя на всички управляващи органи. Като не става дума за задължаващи текстове, а по-скоро за добри практики.

- Най-ниската цена ли трябва да е определящ критерий в търговете с европейски средства?

 

- В една процедура, в която искаме нещо просто и еднотипно, е нормално да се иска най-ниска цена. Ако се снабдяваме с химикалки, например - трябва да опишем какви са нуждите ни - да е синя, да може да изпише 3 километра без прекъсване, да е удобна. И тогава да кажа бройките и цената, която можем да платим. Когато обаче искаме някаква услуга, която е свързана с нетипови задания и дори с някакъв елемент на творчество и иновация, тогава нещата са доста по-различни. Не бива да позволяваме ситуацията ние да казваме на възложителя какво той иска да си достави, да построи или да получи като услуга. Съвсем друг въпрос е, че една част от възложителите ни нямат очевидно необходимия капацитет да си поискат нещата по най-правилния начин. Процедурите, които не са на най-ниска цена, изискват по-висока компетентност и повече смелост. Докато тези с най-ниска цена, са най-стерилни, най-безопасни и наред с това не могат да бъдат прилагани във всички случаи. Естествено, при рутинните дейности конкурсите с най-ниска цена си остават най-доброто решение.

- Как ще коментирате последния евродоклад, който според опозицията е най-критичният досега?

 

- Не мисля, че това е най-лошият доклад досега.

Напомням, че в доклада от юли 2008 г. за управлението на средствата от ЕС оценката беше, че България не е в състояние да се възползва пълноценно от това подпомагане поради слабости в административния и съдебния капацитет, че държавната администрация страда от текучество поради непривлекателното заплащане и предпоставки за корупция, че липсва отчетност и прозрачност при обществените поръчки. Днес няма и следа от подобни оценки. Страната ни е със задоволителен темп на управление на средствата, договорили сме почти 80% от целия финансов ресурс за периода и сме на път да договорим дори повече от 100% в оставащото време до края на 2013 г. България е една от страните с най-нисък процент на грешки в управлението на оперативните програми - ясно доказателство, че в администрацията има смисъл да се инвестират както средства, така и доверие.

- Как гледате на предложението от Брюксел злоупотребилите с евросредства да влизат в затвора?

 

- Предложението за директива на Европейския парламент и Европейския съвет предвижда минимално наказание лишаване от свобода от 6 месеца и възстановяване на средствата, придобити чрез престъплението. Директивата урежда и дефинициите на измама, престъпна дейност, изпиране на пари и корупция, присвояване на средства, възпрепятстване на процедурите за възлагане на обществени поръчки в ущърб на бюджета. Целта е да се гарантира еднакво правоприлагане. Редно е, макар страните членки да имат специфики в законодателството, при измама с европари да има уеднаквени наказания. Средно в ЕС 41% от делата за измами с еврофондове завършват с осъдителна присъда, като в различните страни този процент варира от 14% до 80%. От друга страна, наказанията у нас и сега са от 2 до 6 пъти по-строги, като минималната присъда е една година, по някои длъжности престъпления дори 2 или 3. България не може да бъде коментирана като страна, която трябва да си ремонтира законодателството в тази посока. Друг е въпросът доколко се прилагат тези клаузи.

- Заплатите на чиновниците, които работят по европрограми, няма да бъдат намалени като част от административната реформа. Отчитате ли го като успех?

 

- Моя задача е да пазя системата стабилна. Само допреди 2-3 години обект на обществени вълнения беше поредното писмо от ЕК, където директор или комисар ни е казал какво да правим. Сега съм горд, че индикаторът как се справяме е, че вече не получаваме подобни писма. Аз претендирам, че ние отдавна знаем какво да правим. И дори и да не сме отличници във всичко и да имаме трудности в редица сфери, имаме потенциала и добре си знаем проблемите за решаване. Намаляването на заплатите на 1500-2000 души, които отговарят за усвояването на европейските пари, можеше да има много лош ефект. Благодаря на колегите, че разумът надделя.

- Кметовете постоянно се жалват от липсата на средства за съфинансиране на европроекти. Как може да се реши този проблем?

 

- Всъщност добрият кмет е нахалният кмет. Той трябва да е добър с гражданите, но по отношение на държавните институции да е безжалостен. Добрият кмет винаги иска нещо.

- Какво показват последните цифри за усвояване на евросредствата?

 

- Много е добър напредъкът, свързан с договарянето - 79%, а последният срок е краят на 2013 г., като ние ще сме приключили по-рано. Повечето от оперативните програми ще имат над 90% договаряне още в края на тази година. Това са 12,4 млрд. лв. Шампион е ОП "Транспорт" - с над 3,7 млрд. лв., или 95% са договорени и 33% са разплатени. Много време именно тази програма изоставаше най-много. И това показва, че всичко зависи от екипа, който иска да постигне дадена цел, всичко е въпрос на мениджърски умения и организация. ОП "Транспорт" е пример за това. Средно плащанията по всички програми са 25%, или 3,9 млрд. лв. Според сключените договори през втората половина на годината ще имаме почти двойно повече плащания в сравнение с първите 6 месеца. В края на годината очакваме 35-40% от всички средства да са разплатени. В момента ситуацията е по-сложна, откогато и да е било. Нашата първа задача е да постигаме резултати в България и всички предвидени средства да стигнат максимално бързо до хората. Напредъкът с договарянето и плащанията е индикатор доколко добре се справяме. Наред с това обаче, предвид ситуацията в Европа и част от страните членки, ние имаме задължение да излъчваме добри сигнали навън. В момента ситуацията в Европа не само по отношение на бюджетната дисциплина, но и на европейските пари, е сложна. Десетки държави са със спрени оперативни програми. Имаме държави, които през тази година ще загубят вероятно 1 млрд. евро. И това е проблем на първо място на съответната държава. Но идва в момент, в който трябва да се защити тезата, че цялата политика по сближаване има смисъл. България вероятно ще се нареди сред държавите, където ще могат да се доказват икономически ефективни инвестиции на разумна, пазарна стойност, с видим ефект от тях. За разлика от други европейски държави ние не сме строили с европейски пари басейни за крокодили и не сме плащали за концерти на Елтън Джон и на други звезди. Така че, ако се провалим сега, това ще е провал поне за 7 години напред.

в-к Стандарт

Порталът се доразвива и поддържа по проект 0045-ЦИО-3.2 „Поддръжка и доразвиване на Единния информационен портал за Структурните фондове и Кохезионния фонд в България www.eufunds.bg” (BG161PO002-3.2.01-0004-C0001). Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на оперативна програма "Техническа помощ", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.