В медиите

Социални мрежи и медии

Без еврофондове щяхме да сме 10% по-бедни

12.01.2012

Близо два пъти повече средства успя да усвои страната ни от еврофондовете през 2011 г. Какви са целите за тази година, ще успеем ли да се възползваме максимално от европарите, спряха ли измамите с търгове и проекти, попитахме министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.


- Заявихте амбициозната задача в края на тази година да бъдат разплатени близо 6 млрд. лв. Как се осъществява тази цел?

- В бюджета за тази година е заложен ресурс от около 4,5 млрд. лв., от които около 3,8 млрд. лв. са предвидени за съфинансиране на европроекти. Затова и очакваме, че към края на 2012 г. ще бъдат разплатени 38-40% от средствата. Никой обаче не бива да има илюзията, че усвояването на парите от Брюксел прилича на гонене на високо спортно постижение, което се прави единствено заради рекорда. Имаме договорени 10 млрд. лв. И няколко оперативни програми, които до декември трябва да договорят целия възможен ресурс - "Регионално развитие", "Административен капацитет", "Транспорт" и "Околна среда". Системата е в по-добро състояние отколкото когато и да е било. Естествено има какво още да се желае от малките бенефициенти, българските общини и състоянието на управляващите органи. Но има и редица облекчаващи фактори - като натрупания опит и прехвърлянето на част от процесите по електронен път. През 2012 г. ще започнем да ползваме и техническата помощ от международните финансови институции - Световна банка и ЕИБ. Те ще ни помагат също като механизма Jaspers в подготовката на големите инфраструктурни проекти, водния сектор и институционалното усъвършенстване. През следващите 2 години усилията ни ще са насочени, от една страна, да изпълним всичко, което сме планирали за този програмен период, но и да мислим за следващия.

- Има ли още нецелесъобразни проекти, които се правят само за да вземем пари от Брюксел, без стратегическа цел и реален ефект?

- Вече има натрупан опит и общините разбраха, че една инвестиция, която не е планирана добре, носи само разходи, а не ползи. Завишила се е и обществената критичност какво и как се прави с европейски пари. Хората отдавна вече не се радват, че някой е измазал фасадата на сграда, а питат колко струва това и защо е избрана точно тя, а не друга.

- Продължава ли "творчеството" при писането на тръжна документация, което да разпределя в една или друга посока паричния поток?

- Инстинкт и патологично желание за подобно "творчество" винаги ще има. Очакваме до 40 дни да стартира системата за предварителен контрол, която ще подобри качеството на проектите и ще съкрати сроковете. Финансовите корекции от средата на 2011 г. значително намаляха, защото нищо не учи така, както опитът.

- Опасявахте се, че със смяната на местните власти ще има чистки в администрацията, която отговаря за еврофондовете. Случи ли се това?

- По-скоро не. Преди няколко седмици се срещнах с общинските служителите, които управляват европейските средства по места, и голяма част от лицата в залата ми бяха познати от предишни срещи. Което означава, че дали заради призива ми, или от управленска мъдрост, няма масови съкращения. Което е добре. Не можем да говорим за пълен имунитет на някой само защото се занимава с европейски проекти. Факт е обаче, че част от тези служители са показали какво могат и добрите резултати се дължат и на тях, а не само на хората в министерствата. Инвестициите не са обагрени в политически цвят или емоции. Въпрос на управленска мъдрост е кметовете да не проявяват партийни пристрастия или ревност, че даден служител е бил и в екипа на предшественика му. По дефиниция държавната администрация е политически стерилна. Но не бива работата й да е стерилна.

- С колко средства ще разполагаме през следващия програмен период (2014-2020 г.) и по какви приоритети ще бъдат разпределени?

- Над 16 млрд. лв. ще е обемът на цялата финансова рамка, според сегашните ни изчисления. Като тук не е отчетено националното съфинансиране. От тях 25% задължително ще са инвестиции в социалната сфера, образование, здравеопазване и публична администрация. Една трета се разпределят в кохезионния фонд - за железници, пътища, интермодалност и водни проекти. Останалите средства са в Европейския фонд за регионално развитие, като половината са за инфраструктура, а другата - за нисковъглеродна икономика, малки и средни предприятия, енергоефективност.

- Ще се сливат ли оперативните програми през следващия програмен период?

- Към момента има предпоставки за възпроизвеждане в някаква степен на настоящата система и отказ от радикални реформи. Което е оправдано заради ограниченото време за подобна драстична промяна. Радостно е, че всеки от колегите иска повече средства и да имат собствени оперативни програми. Но няма как да бъдат удовлетворени всички желания, защото дори европейският ресурс е ограничен. И тук трябва да се разсъждава на ниво приоритети. Пътят на парите да е по-къс, а достъпът до тях да е по-лесен. Затова през следващия програмен период ще се откажем от междинните звена. Броят на програмите ще бъде намален. Седмици наред обсъждахме варианта две от трите инфраструктурни програми да бъдат слети. С колегата Дянков все още дискутираме дали да има специален инструмент за реформа в публичната администрация и електронното управление. Според мен те трябва да са приоритетно финансирани в отделна програма - "Публична администрация". В нея биха се влели и административен капацитет, и техническа помощ. При решенията се водим от факта къде има звено, което работи. Имаше много предложения за нови оперативни програми. Трябва обаче да си дадем сметка колко време отнема създаването на една система, която да управлява оперативна програма. Практиката показва, че са нужни 4 години, с които не разполагаме. Много по-важно е правилното отразяване на приоритетите и политиките, които трябва да се правят, отколкото създаването на специален финансов инструмент. Освен ако той не се използва като стръв и натиск по отношение на някои реформи.

- Има ли общини, които могат да фалират, защото са се захванали с твърде много проекти?

- В случай че една община има твърде много корекции, никой не може да й помогне. Мобилните групи могат да ти дадат акъл, а не пари. Това съм го виждал много пъти. Една община да подаде много проекти и в един момент има късмета да се одобрят 5 от тях. И се оказва, че вътрешният ресурс не позволява те да бъдат реализирани. Не изключвам 2-3 общини да фалират заради финансови корекции.

- Ще сложите ли цедка - да има максимален брой проекти, които една община да има право да управлява според големината си?

- Това е като да даваш на работниците си заплатата на дневна база, защото се притесняваш, че в противен случай ще я изпушат цялата, палейки много цигари дневно. Има кмет, общински съвет и местна общност, които трябва сами да преценят докъде им стигат силите. Държавата също се отказва от някои и други харчове в името на това да съфинансира европроекти. Същото трябва да правят и общините. И повечето го правят.

- Колко по-бедни щяхме да сме без еврофондовете?

- Опитайте се да си представите в тази тежка криза България без достъпа до този ресурс. Строителството и публичните инвестиции щяха да са с 60% по-малко. Щяхме да се лишим от редица образователни и социални инициативи. И щяхме да сме по-бедни поне с една десета. За 2012 г. европейското финансиране е равно на 16% от бюджета и 5,6 от БВП. И това е само нетният му дял от цялото финансиране. А ефектът му е много по-голям.

- Преди Нова година се срещнахте с новоизбрания президент Росен Плевнелиев. Каква обща стратегия начертахте?

- Разговорът ни беше много дълъг и през тази седмица ще се срещнем отново. В крайна сметка президентът е и би трябвало да бъде много силен външнополитически играч. Росен Плевнелиев има всички качества да го направи. Обменихме информация за това какви са принципните му политически виждания по това как България стои в ЕС, приоритети и искания на страната ни. Запознах го почти на ниво детайли как върви дебатът за следващия програмен период на еврофинансиране. Както се казва - той имаше възможност да пие вода от извора. Не казвам, че президентът и правителството винаги трябва да говорят едно и също. Но съм убеден, че по-добрата координация и съвместните усилия ще дадат по-добър резултат за България. Фондът "Свързана Европа" в момента е обект на спорове на ниво ЕС. Някои държави са абсолютно против създаването му. Но нашите анализи показват, че можем да имаме полза от него. За да успеем, няма да е достатъчно да имаме добри проекти, а и всички институции да положат усилия. Когато стрелят двама по една и съща мишена, вероятността да се порази тя е много по-голяма. И когато двама дърпат тежест с общо въже, е по-голяма вероятността да се справят с този товар.

Наталия Малчева

в-к Стандарт

Порталът се доразвива и поддържа по проект 0045-ЦИО-3.2 „Поддръжка и доразвиване на Единния информационен портал за Структурните фондове и Кохезионния фонд в България www.eufunds.bg” (BG161PO002-3.2.01-0004-C0001). Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на оперативна програма "Техническа помощ", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.